145 години от Освобождението на София от турско робство. Преди 145

145 години от Освобождението на София от турско иго. Преди 145 години на 4 януари руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.
Само една година след Освобождението,
в далечния януари на 1879 година, по предложение на поданици на София тогавашната градска администрация приема решение всяка година 4 януари по нов жанр да се отбелязва тържествено. Този ден по остарял жанр тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и до момента, тъй като идеята е била за свобода; независимост на братята по православна религия.
Януари 1878 година. София е скована от мраз.
От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се съветска армия. Плевен към този момент е свободен. София чака. Турският боен шеф Осман Нури паша предизвестява консулите на Франция, Австрия и Италия да изоставен града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче уверено отхвърлят. Остават в София и това избавя града от опожаряване. София е притихнала от боязън.
Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища.
Турците са гневни; след рухването на Плевен тук са докарали големи количества храна и муниции. Осман Нури паша обаче е наясно, че битката за София е обречена и заповядва евакуиране към Перник. В нощта преди да отстъпи, той издава разпореждане градът да бъде запален, а българското население избито. Протестът на европейските консули против унищожаването на града и хората заплашва да провокира дипломатически затруднения.
Проявените от тях увереност и хуманизъм
в отбрана на популацията и града, макар проектите за по-нататъшните им геополитически ползи на Балканите, е един от най-първите знаци на европейско единение. Това довежда до анулация на заповедта.

След доста извършени борби, в нощта против 4 януари огромна част от турските войски напущат София, макар численото си предимство. Това е моментът, в който съветските полкове вземат решение да нападат.
Превземат конака и смъкват турското знаме.
Операцията по завладяването на града е по заповед на император Александър II, тъй като София се явява извънредно значима стратегическа точка за по-нататъшно нахлуване на съветските войски в Тракия и главен пункт за доставяне на турската войска с муниции и снабдяване. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.
Преди 145 години на този ден военачалник Гурко
е посрещнат триумфално с цветя и сълзи. Той завладява София, нанася последно проваляне на Сюлейман паша при Пловдив и завладява Одрин, с което на практика е комплициран завършек на войната. А бъдещата столица на Княжество България е освободена.

По този мотив в 10.00 часа в митрополитския катедрален храм „ Св. Неделя “ вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва на молебен във връзка освобождението на София от османско иго. По-късно вицепрезидентът ще сервира цветя на Паметника на българския опълченец.
Източник: БГНЕС